понатоплел

Речник на българския език

1. понатоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатоплел е производна форма на понатопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатоплел е производна форма на понатопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).