понатежи

Речник на българския език

1. понатежи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понатежи е производна форма на понатежа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понатежи — повелително наклонение, ед. ч.

понатежи е производна форма на понатежа (повелително наклонение, ед. ч.).