понатегнели

Речник на българския език

1. понатегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понатегнели е производна форма на понатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понатегнели е производна форма на понатегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).