понасъберяло

Речник на българския език

1. понасъберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понасъберяло е производна форма на понасъбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понасъберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понасъберяло е производна форма на понасъбера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).