понасъберели

Речник на българския език

1. понасъберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понасъберели е производна форма на понасъбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понасъберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понасъберели е производна форма на понасъбера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).