понастъпило

Речник на българския език

1. понастъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастъпило е производна форма на понастъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понастъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понастъпило е производна форма на понастъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).