понастъпил

Речник на българския език

1. понастъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастъпил е производна форма на понастъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понастъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

понастъпил е производна форма на понастъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).