понастъпел

Речник на българския език

1. понастъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастъпел е производна форма на понастъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понастъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понастъпел е производна форма на понастъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).