понастъпвал е

Речник на българския език

1. понастъпвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастъпвал е е производна форма на понастъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понастъпвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастъпвал е е производна форма на понастъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понастъпвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастъпвал е е производна форма на понастъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).