понастъпвала

Речник на българския език

1. понастъпвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастъпвала е производна форма на понастъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понастъпвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастъпвала е производна форма на понастъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понастъпвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понастъпвала е производна форма на понастъпвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понастъпвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понастъпвала е производна форма на понастъпвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).