понастинете

Речник на българския език

1. понастинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

понастинете е производна форма на понастина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понастинете — повелително наклонение, мн. ч.

понастинете е производна форма на понастина (повелително наклонение, мн. ч.).