понастигаше

Речник на българския език

1. понастигаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понастигаше е производна форма на понастигам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понастигаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понастигаше е производна форма на понастигам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).