понастигахте

Речник на българския език

1. понастигахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понастигахте е производна форма на понастигам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понастигахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понастигахте е производна форма на понастигам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).