понастигаха

Речник на българския език

1. понастигаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понастигаха е производна форма на понастигам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понастигаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понастигаха е производна форма на понастигам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).