понастигах

Речник на българския език

1. понастигах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понастигах е производна форма на понастигам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понастигах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понастигах е производна форма на понастигам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).