понастигал съм

Речник на българския език

1. понастигал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понастигал съм е производна форма на понастигам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понастигал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понастигал съм е производна форма на понастигам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. понастигал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понастигал съм е производна форма на понастигам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).