понастигало е

Речник на българския език

1. понастигало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастигало е е производна форма на понастигам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понастигало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастигало е е производна форма на понастигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понастигало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастигало е е производна форма на понастигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).