понастигало

Речник на българския език

1. понастигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастигало е производна форма на понастигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понастигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастигало е производна форма на понастигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понастигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понастигало е производна форма на понастигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понастигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понастигало е производна форма на понастигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).