понастигала е

Речник на българския език

1. понастигала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастигала е е производна форма на понастигам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понастигала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастигала е е производна форма на понастигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понастигала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастигала е е производна форма на понастигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).