понастигала

Речник на българския език

1. понастигала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастигала е производна форма на понастигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понастигала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастигала е производна форма на понастигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понастигала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понастигала е производна форма на понастигам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понастигала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понастигала е производна форма на понастигам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).