понаспеше

Речник на българския език

1. понаспеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понаспеше е производна форма на понаспя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понаспеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понаспеше е производна форма на понаспя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).