понасищало

Речник на българския език

1. понасищало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понасищало е производна форма на понасищам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понасищало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понасищало е производна форма на понасищам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понасищало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понасищало е производна форма на понасищам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понасищало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понасищало е производна форма на понасищам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).