понаситил съм

Речник на българския език

1. понаситил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаситил съм е производна форма на понаситя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понаситил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаситил съм е производна форма на понаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).