понаситило е

Речник на българския език

1. понаситило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаситило е е производна форма на понаситя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаситило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаситило е е производна форма на понаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).