понаситило

Речник на българския език

1. понаситило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаситило е производна форма на понаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаситило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаситило е производна форма на понаситя (мин. деят. св. прич. ср. р.).