понаситили

Речник на българския език

1. понаситили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаситили е производна форма на понаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаситили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понаситили е производна форма на понаситя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).