понаситила

Речник на българския език

1. понаситила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаситила е производна форма на понаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаситила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаситила е производна форма на понаситя (мин. деят. св. прич. ж. р.).