понаситил
1.
понаситил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понаситил
е производна форма
на понаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понаситил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понаситил
е производна форма
на понаситя (мин. деят. св. прич. м. р.).