понаситил

Речник на българския език

1. понаситил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаситил е производна форма на понаситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаситил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаситил е производна форма на понаситя (мин. деят. св. прич. м. р.).