понасити

Речник на българския език

1. понасити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понасити е производна форма на понаситя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понасити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понасити е производна форма на понаситя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понасити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понасити е производна форма на понаситя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понасити — повелително наклонение, ед. ч.

понасити е производна форма на понаситя (повелително наклонение, ед. ч.).