понасител

Речник на българския език

1. понасител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасител е производна форма на понаситя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасител — мин. деят. несв. прич. м. р.

понасител е производна форма на понаситя (мин. деят. несв. прич. м. р.).