понасинила

Речник на българския език

1. понасинила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понасинила е производна форма на понасиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понасинила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понасинила е производна форма на понасиня (мин. деят. св. прич. ж. р.).