понасинил

Речник на българския език

1. понасинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасинил е производна форма на понасиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасинил — мин. деят. св. прич. м. р.

понасинил е производна форма на понасиня (мин. деят. св. прич. м. р.).