понасинеше

Речник на българския език

1. понасинеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понасинеше е производна форма на понасиня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понасинеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понасинеше е производна форма на понасиня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).