понасинело

Речник на българския език

1. понасинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понасинело е производна форма на понасиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понасинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понасинело е производна форма на понасиня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).