понасинели

Речник на българския език

1. понасинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понасинели е производна форма на понасиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понасинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понасинели е производна форма на понасиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).