понасинела

Речник на българския език

1. понасинела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понасинела е производна форма на понасиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понасинела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понасинела е производна форма на понасиня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).