понасинел

Речник на българския език

1. понасинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасинел е производна форма на понасиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понасинел е производна форма на понасиня (мин. деят. несв. прич. м. р.).