понасече

Речник на българския език

1. понасече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понасече е производна форма на понасека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понасече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понасече е производна форма на понасека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понасече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понасече е производна форма на понасека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).