понасели

Речник на българския език

1. понасели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понасели е производна форма на понасея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понасели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понасели е производна форма на понасея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).