понасеели

Речник на българския език

1. понасеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понасеели е производна форма на понасея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понасеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понасеели е производна форма на понасея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).