понапъпил съм

Речник на българския език

1. понапъпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понапъпил съм е производна форма на понапъпя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понапъпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понапъпил съм е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).