понапълнеел

Речник на българския език

1. понапълнеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапълнеел е производна форма на понапълнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапълнеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапълнеел е производна форма на понапълнея (мин. деят. несв. прич. м. р.).