понапудрило е

Речник на българския език

1. понапудрило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапудрило е е производна форма на понапудря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапудрило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапудрило е е производна форма на понапудря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).