понапудри

Речник на българския език

1. понапудри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понапудри е производна форма на понапудря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понапудри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понапудри е производна форма на понапудря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понапудри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понапудри е производна форма на понапудря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понапудри — повелително наклонение, ед. ч.

понапудри е производна форма на понапудря (повелително наклонение, ед. ч.).