понапудреше

Речник на българския език

1. понапудреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понапудреше е производна форма на понапудря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понапудреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понапудреше е производна форма на понапудря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).