понапудрела

Речник на българския език

1. понапудрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапудрела е производна форма на понапудря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапудрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понапудрела е производна форма на понапудря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).