понапрело е

Речник на българския език

1. понапрело е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапрело е е производна форма на понапреда (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапрело е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапрело е е производна форма на понапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).