понапрели

Речник на българския език

1. понапрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понапрели е производна форма на понапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понапрели е производна форма на понапреда (мин. деят. св. прич. мн. ч.).