понапрашил си

Речник на българския език

1. понапрашил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понапрашил си е производна форма на понапраша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понапрашил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понапрашил си е производна форма на понапраша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).