понапрашил е

Речник на българския език

1. понапрашил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрашил е е производна форма на понапраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапрашил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрашил е е производна форма на понапраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).